Упование

Защо винаги оставям всичко да отмине и никога не казвам нищо?

някои от нас не си вземат поука от жегата. Трябва ни огън.

Не мога да бъда емоционална, особено пред хора.

Иска ми се да мога да изразя себе си. Иска ми се да беше по-лесно. Иска ми се да бях различна и…

– Аз бих си тръгнал – казва той. – Бих си тръгнал на мига. Ти си тук, а няма нужда да бъдеш. Аз съм тук, а не искам да бъда.
– Мястото е толкова добро, колкото и всяко друго – отговарям тихо аз

Ако някой те заведе там – казва ми той, – вече ще знаеш какво всъщност иска.
– Тогава може би ти трябва да ме заведеш.

Правя му показно – отговаря той и стрелва с поглед човека отсреща, докато стяга каишката ми. – Че си недосегаема за него.
Защо? Защото съм твоя ли? Отвратително

Може би не думите са били проблемът. Действията говорят по-силно, нали?

Упование. Сега съм достатъчно близо, за да я прочета. Означава „да вярваш, че нещо е истина“.

Той хваща главата ми в ръцете си и ме целува силно – без език, но яростно, твърдо и собственически. Липсвала съм му.

Нека започнем отначало и да бъдем приятели. Аз ще бъда мила, ти ще бъдеш мил и не е нужно да говориш.