Безчувствен

– Вие гаджета ли сте? – попита Миша и предположих, че имаше предвид мен и Уил.

– Не, човече. Тя е на Деймън.

– Ще си вървя – казвам накрая и се отдръпвам, за да го оставя сам.
Но докато се обръщам, изведнъж звукът на водата се променя и когато поглеждам назад, виждам, че струйките вече се изливат върху главата на Деймън

– Кой те чука?

Божичко, свършвах.

– Деймън Торънс – простенах аз.

Червено.

Гняв, ярост, страст и нужда,

– Ще я изчукам и ще накарам и теб да свършиш.

– Начукай си го – усмихна се презрително той и се отдръпна.

Ухилих се и облизах устната му с език.

– Само ако ти искаш.

Пуснах врата му, разкопчах дънките му с едно рязко движение и плъзнах ръка вътре, и Уил се опита да ме спре, но успях да го хвана за пениса и усетих, че вече е започнал да се втвърдява.

– С какво е облечена тя? – започнах аз, като се заех да го галя, без да му давам време да реагира. – Какво е облякла за теб, а?

Той спря да диша, затвори очи, наклони глава назад и изстена.

– Деймън, спри.

Приближих устни до неговите и започнах да го галя малко по-бързо, като пъхнах коляно между краката му и ги раздалечих.

– С какво е облечена?

Щях да го последвам, без да се замисля, и да изгния там, долу, близо до него, защото нищо, което бих получил след това – било то наследството ми или отмъщението на Уинтър – нямаше да си струва, ако него го нямаше.

Исках да му кажа, че никога не бих го наранил. Че не знаех за плана на Тревър и че нещата излязоха извън контрол, защото от приятелите ми Уил беше онзи, който винаги бих спасил първи. Че гордостта и гневът не ми позволиха да отстъпя, но ако беше потънал на дъното на океана, щях да го последвам.

– О, това си го спомням – прошепнах закачливо в ухото му и притиснах плътно гърди към гърба му, така че и двамата усетихме ясно слабините ми, притиснати към задника му. – Всъщност ти е липсвало точно това, нали?

– Не казвай и дума за това – изръмжа той. – Бях пиян.

– И трите пъти ли? – подразних го аз и се усмихнах. – Майкъл и Кай не подозират колко близки си станахме, нали?