В обятията на Шамбала

В онзи момент, докато пътувахме, още не знаех, че скоро ще направя първата в света трансплантация на очи, в основата на която ще залегнат, нека да са призрачните, нека да са хипотетичните и недоказуеми закони на времето (а именно бързото срастване на кръвоносните съдове), които толкова трудно ще обясня на колегите си. Те ми бяха подсказани от Огледалото на царя на смъртта Яма — мислещото огледало на времето

Спомних си думите на моя приятел Венер Гафаров, който веднъж край огъня тихо беше казал: „Бог е изравнил хората в едно — в смъртта.“

Взех експедиционния дневник и написах следното:

1. Пема-Сам-боа, 2. Соге-торче-чан, 3. Пема-Кялбао, 4. Санго-Таго, 5. Лонден-чази, 6. Чаня-санги, 7. Торче-толи, 8. Пема Джунгни.

— И какво означават?

— Означават различните прояви на един и същи човек.

— Как да ви разбирам?

— Всеки човек се проявява по различен начин — с недоумение ме погледна той.

— В какво?

— Как в какво? В тялото. Къде другаде!?

— Искате да кажете, че един и същи човек се е вкаменявал осем пъти, така ли? — учудих се аз.

— Да, вкаменявал се е осем пъти и всеки път е оставял след себе си по една статуя — с невъзмутимо лице отвърна монахът.