Любовни истории на обикновената лудост

Свали му ципа, хвана му пишката и — о, господи, колко е надарен — каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет. Таня му я хвана с две ръце. Майк измуча, потънал в триумфа на насладата. Изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. Видях как се търкулна на килима като параноичен кренвирш, оставяйки по пътя си малки тъжни капки кръв. Търкулна се до стената и спря. Остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде… И това беше несъмнен факт.
„Най-големият поет на Америка…“
<text-author>
Жан-Пол Сартр
</text-author>„Райски поет на Американския кошмар…“
<text-author>
Жан Жьоне
</text-author>„Проклета гениалност…“
<text-author>
Ърнест Хемингуей
</text-author>„Единственият писател, който изрази с достойнство и искреност страха и агонията на Американския маргинализъм…“
<text-author>
Хенри Милър
</text-author>