Един ден, един живот

Тогава още не знаех, че в крайна сметка ще вечеряме заедно, но помня, че на следващия ден се върнах в кафенето и седнах на същата маса. Тя се усмихна, когато се настаних, и няма да отрека, стана ми приятно, че ме помни.

Колко хора получават този шанс – човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?

Лебедът не обръщаше внимание на залъчетата, които му хвърлях, и просто ме наблюдаваше.

Не можех да повярвам в подобно нещо.

прегрешението ми беше съвсем незначително на фона на внушителната цялост, дреболия, която при различни обстоятелства вероятно през следващите години щеше да се превърне в хумористичен анекдот. Само че то я нарани, навреди на двама ни

Колко хора получават този шанс – човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?

– Знаеш ли какво си спомням най-вече от хубавите ни дни? – попита той.

Знаех, че има предвид редките моменти, когато Али го познаваше.

– Не – отговорих.

– Влюбването. Ето това си спомням. В хубавите є дни сякаш историята ни започваше отново.

В крайна сметка какво сме ние без своите спомени, без мечтите си?

Когато хората ме питат какво е да си родител, отговарям, че е едно от най-трудните неща на света, но в замяна научаваш какво означава безрезервна обич.

А влюбването е най-прекрасното усещане на света. Колко хора получават този шанс – човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?