Винаги двамата

Късно сутринта на другия ден изписаха Ландън от болницата.

През следващия час в кафенето открих в интернет две реклами за кантората на Джои Талиери; едната вече не се излъчваше по телевизията.

Какво ми беше казала Емили? Което идва, нека дойде. Което ще остане, да остане. Което си тръгва, нека си върви

– Чух, естествено. Знам, че изглежда непоносимо, но вярваш или не, добре е да не потискаш емоциите си, а да ги изпиташ. Една стара поговорка гласи: „Единственият изход е да преминеш“. Разбираш ли смисъла?

Дейвид прекарва доста време с Бодхи. Опитва се да остави възможно повече хубави спомени, предполагам. Днес например ще ходят на картинг

Не съм мъдър човек.

Не се отличавам с блестящ интелект. Мъдростта обаче е нещо повече от интелигентност, защото включва разбиране, емпатия, опит, вътрешно равновесие и интуиция, а равносметката е, че на мен явно ми липсват повечето от въпросните качества.

Ето какво: приятелството не зависи от времето; приятелят идва в живота ти, казва „до теб съм“ и го доказва.

Видях как Емили се взира в нея със същото удивление, каквото изпитвах.

ми с думите: „Нямаш представа откога чакам да направиш нещо такова. Не се съмнявам, че ще успееш. Винаги съм вярвала в теб.“

Не беше лесно да съм момчето, съвършено за друга. Често страдах и не разбирах защо жените ми обясняват колко ги привличат определени качества – романтика, доброта, внимание и умение да изслушваш – а не ги оценяват, когато им се предлагат.