Морган Хаузел

поведението е нещо трудно за усвояване, дори и от доказано умни хора.

Няколко бързи сметки.

През 1968 г. в света има приблизително 303 милиона души в гимназиална възраст, според ООН.

Около 18 милиона от тях живеят в САЩ.

Около 270 000 от тях живеят в щата Вашингтон.

Малко над 100 000 от тях живеят в района на Сиатъл.

И само около 300 от тях учат в гимназията „Лейксайд“.

Започваме с 303 милиона, завършваме с 300.

Един на милион ученици в гимназиална възраст учи в гимназията, която разполага със съчетанието от пари и предвидливост, за да си купи компютър.

Бил Гейтс случайно е един от тях.

разлика от Пол Алън, Кент споделя бизнес нагласата и безкрайната амбиция на Бил. „Кент винаги ходеше с едно голямо куфарче, като на адвокат“, спомня си Гейтс. „Постоянно планирахме какво ще правим след пет или шест години. Дали ще станем изпълнителни директори? Какво влияние ще имаме? Дали да не станем генерали? Или да станем посланици?“ Каквото и да бъде, Бил и Кент знаят, че ще го направят заедно. Докато си спомня за приятелството си с Кент, Гейтс се натъжава. „Щяхме да продължим да работим заедно. Сигурен съм, че щяхме да отидем заедно в колежа.“

Кент би могъл да стане основател на „Майкрософт“ заедно с Гейтс и Алън. Но това никога няма да се случи. Кент загива като алпинист, при злополука, преди да завърши гимназия.

Всяка година в Съединените щати има около трийсет смъртни случая на алпинисти. (9) Вероятността да загинеш при катерене в гимназията, е приблизително едно на милион.

Бил Гейтс има късмета едно на милион да постъпи в „Лейксайд“. Кент Евънс се сблъсква с риск едно на милион и никога не успява да завърши онова, което с Гейтс възнамерявали да постигнат.