Дженифър Нивън

Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Какво би станало, ако всичко, което направим утре — всеки избор, който правим, малък или голям, би могъл по някакъв начин да промени нашето скапано, провалено минало. Щяхме ли изведнъж да станем други хора?

Истината, така или иначе, винаги е по-тъжна от лъжата. По-дребна и по-тъжна, и толкова по-сложна, също като реалния живот, сравнен с литературата. Също като нас.

Плаках, защото човек не разбира колко дълбоко е дълбокото, докато не се удави.

Животът е трупане на болки. Те те изпълват, спират дъха ти и мислиш, че никога повече няма да можеш да дишаш.

Двете със Саз сме най-добри приятелки, в действителност харесвам родителите си и нямам какво да доказвам на когото и да било. Тялото си е мое и мога да правя с него каквото си поискам

животът ми досега е бил сравнително спокоен и безметежен. Очевидно това е причината да не мога да пиша с чувство.

Кое ни наранява повече — враждебното присъствие или отсъстващата доброта?

Просто още не съм намерил нещото, към което да тичам.“

Ако не е имало начин да опознаеш тази любов, ако не е имало начин да усетиш тази любов, ако не е имало начин тази любов да те предпазва или да ти дава сили, или да ти дава кураж да преминеш през поредния си труден ден… ами тогава за какво ти е?