Коста Сивов

Болката, която причиняваме на другите, не отнема нашата. Това е път, който се налага да извървим сами.

„Донорската карта“ няма юридическа/правна стойност. Важно е да знаете, че окончателното решение за органно донорство взимат роднините на починалото лице.

ISBN: 978-954-28-3322-2

– Успокой се – казвам си на глас.

Някои лъжи са твърде големи за преглъщане.

Скръбта е нещо много сложно. Тя е на приливи и отливи и е толкова многолика, че може да те подлуди. Дни наред мога да сдържам сълзите си, след което едва успявам да дишам между хлипанията, които разтрисат цялото ми тяло. В един миг се смея с чичо Били за нещо глупаво, което татко някога е направил, а в следващия съм изпълнена с гняв заради егоизма му. Ако татко не се беше самоубил, мама също нямаше да го стори.

Гневът е най-лошият елемент в цялата картина. Горещата ярост и неизбежната вина, която идва след нея.
Защо го направиха?
Премислям отново и отново дните преди смъртта на баща ми и се питам дали е можело някак да се предотврати случилото се.

Помогнаха ми да разгранича човека от акта, помогнаха ми да разбера, че самоубийството на татко е нямало за цел да нарани онези, които изоставя. Всъщност последното му съобщение показваше, че искрено е вярвал, че ще бъдем по-щастливи без него. Просто е нямал представа колко е далеч от истината.

Знаеше – прошепвам аз, уверена, че да си говоря сама не е доказателство за здрав разум, но не мога повече да се сдържам. – Знаеше колко много боли и все пак го направи.

Преструвай се, че си добре, и наистина ще се почувстваш добре. Не след дълго дори ще се оправиш.