Евелина Пенева

Хората са ябълки. Хубави ябълки. Лоши ябълки. Презрели или недозрели. Корави или меки. Сладки или кисели. И във всяка ябълка има сърцевина. Сърце. Нещо, което ги прави уникални.

Казваше, че ревността е данъкът, който посредствеността плаща на гения, а аз не съм била посредствено момиче.

Тя отне сестра ми, аз щях да отнема невинността ѝ.

Мускулите ѝ по гърлото се движеха в унисон с онова, което исках да направя с нея.

Погледите ни продължаваха да са приковани един към

друг, а аз се чудех дали и тя направи същата връзка като мен.
Нас. Как ближем сладоледа на другия.
Тя вкусваше киселия ми вкус.
Аз се опивах от сладостта ѝ.

Джейми не каза нищо и каза всичко едновременно.

Тя е произведение на изкуството
и затова няма нищо по опустошително
от това да я гледам как се разпада.

Омразата мотивира много по-силно от любовта. Любовта е задоволство и покой. Щастливите хора не се стремят към нищо. Просто… съществуват. Докато ние, изпълнените с омраза хора, сме друга история. Ние сме гладни и отчаяни.

Според мен Шекспир е схващал добре смисъла. Когато двама души се опитват да стигнат до същността, биват прецакани. И край на историята.