Борислав Стефанов

уважавания си труд „Размисли за революцията във Франция“ Бърк пише, че: „Обществото е партньорство не само между живите, но между живите, мъртвите и онези, които още не са родени

Той е смятал, че времето, което

прекарваме на земята, е за да стопанисваме ресурсите на планетата за следващото поколение и наследството си от предишното. Затова и се е противопоставял на тиранията и несправедливостта срещу творението на Бог. Затова е подкрепял еманципацията на народите в Америка, Ирландия и Индия.

Ако съвременният Запад е по-ориентиран към Русо и Бентъм, мюсюлманският свят е на страната на консервативния Бърк

Под консерватизъм имам предвид, че мюсюлманите се стремят да запазят колективната наследена мъдрост и доброта на миналото

своите „Размисли“: „Когато се отнемат древни мнения и

житейски правила, загубата не може да бъде оценена. От този момент нямаме компас, който да ни напътства, нито пък можем ясно да знаем към кой пристан плаваме“.

Но не направихме връзката между Бърк, консерватизма и мюсюлманския свят – вместо това се опитахме да наложим Русо, Волтер и Маркс чрез войни, пропаганда, образование и окупация след нахлуването на Наполеон в Египет през 1798 г. Тепърва ще

разбираме силата на консерватизма за изграждане на трайни съюзи с мюсюлманския свят.

От духовността до храната, от дрескода до етикета в тоалетната, от ежедневните молитви до отношението към възрастните мюсюлманите са свързани от една обща цивилизация и колективна история.