Л. Дж. Шен

друг, а аз се чудех дали и тя направи същата връзка като мен.
Нас. Как ближем сладоледа на другия.
Тя вкусваше киселия ми вкус.
Аз се опивах от сладостта ѝ.

Аз съм кутре, което никой не иска, притичвам от врата на врата в поройния дъжд и търся подслон

Естествено. Марио беше един от десетките яки мъжаги на баща ми. Притежаваше телосложението и интелигентността на тухла.

– Франческа Роси, по-красива си отколкото беше миналото лято.

– Винаги това казваш.

– И винаги го мисля. Нямам навик да пилея думите.

– Кажи ми тогава нещо важно.

– Ти, богиньо моя, един ден ще бъдеш моя жена.

– Не знаех, че Венера е имала крила.

Анджело ми целуна ръка на входа на Института по изкуствата в Чикаго.

Родителите ни си разменяха любезности, а ние стояхме един срещу друг и изпивахме с погледи всяка луничка и всеки сантиметър плът у другия.

– Видя ме преди седмица на сватбата на Джана – устоях на импулса да оближа устни, докато Анджело ме гледа право в очите.

– Сватбите са точно място като за теб, на теб обаче най ще ти подхожда да си само моя – каза той просто и накара сърцето ми да литне, после се обърна към баща ми. – Господин Роси, с ваше позволение ще съпроводя дъщеря ви до масата?

– Поне докато още не си моя официално.

– Ето я и нея – лицето на Анджело засия, когато се приближи към мен и губернатора за танца