Боряна Дукова

В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума слушай сърцето“,

безропотно да хвърлите в земята.

Затуй вий, кротките на таз земя,

ще станете прашец върху цветята.

А моята душа все тъй сама

ще легне като камък във земята.

Никой, по никое време, под никакъв предлог, за никаква работа и от ничие име да не ми звъни и да не ме търси! Студентски книжки разписвам само в

Университета. Журналисти и писатели не приемам!!!“.

Проста мъдрост

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

защото вдигнах бунт до небесата.

За мене вие бяхте черви в прах

и никога не ви нарекох братя.

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

да ви не стряска през нощта луната.

Да влезнете във кораба със страх,

когато Бог е пратил бурен вятър.

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

да стъпвате последни във борбата.

И своя брат, превърнат в гробен прах,

– Знаеш ли, лельо Любке, аз може да се окажа късметлийка! И да пътувам!

– Дано, Галя! Ама как?

Гледа ме с тъмните си очи, почти толкова черни като моите, и цялата сияе.

– Ще се женя!

Онемявам. Макар че защо ли? Млада е, хубава е моята племенница Галя. Нима съм очаквала, че при комунизма

Обичам Варна отдавна, от дете.

– Стига, имам достатъчно, пък и нали съм тук, виждам ги – притискам се до него, както е застанал до кутията с боите.

Отвращава ме човешкото късогледство и дебелокожие. Всички се страхуваме да не умрем, а сеем смърт навсякъде