Петя К. Димитрова

Животът е трупане на болки. Те те изпълват, спират дъха ти и мислиш, че никога повече няма да можеш да дишаш.

Двете със Саз сме най-добри приятелки, в действителност харесвам родителите си и нямам какво да доказвам на когото и да било. Тялото си е мое и мога да правя с него каквото си поискам

животът ми досега е бил сравнително спокоен и безметежен. Очевидно това е причината да не мога да пиша с чувство.