Нина Лакур

Нямам предвид трудностите. Нямам предвид секса. Имам предвид провалите, липсата на надежда, отчаянието и страданието. Имам предвид, че не трябва да търсите скръбта. И бездруго животът е пълен

Тъгувахме за времето, чийто край още не беше настъпил.

Може да търсим истината и да успеем да убедим себе си в това, в което искаме да вярваме, но никога няма да разберем дали е така.

Знам, че винаги съм сама дори когато съм заобиколена от хора, и преставам да се съпротивлявам срещу празнотата, която нараства в мен.

преди нас е имало нещо друго и на нашето място ще дойде нещо друго.

Научавам, че представлявам миниатюрна част от един прекрасен

Това, което е реално, сме ние

„Спомням си началото като поредица от възходи и падения – като лутане между уместни и неуместни трепети на сърцето.“

Спомените за покойниците са единственият път към изцелението

„Когато денят свърши, повече не мислете за него. Направили сте всичко, което е било по силите ви. Несъмнено сте допуснали грешки и сте изпитвали съмнения. Забравете ги.“