Ел Косимано

Всеизвестен факт е, че повечето майки са готови да убият някого най-късно до осем и половина коя да е сутрин. В конкретната сутрин на осми октомври, вторник, бях готова за убийство още към осем без петнайсет.

Със затворени очи притиснах уста към бързо изстиващите му устни и светкавично издишах три пъти в устата му, но опитът ми за изкуствено дишане излезе несполучлив. Нямах достатъчно пространство, не успявах да уцеля точния ъгъл и целият въздух излизаше отстрани. Имах чувството, че се натискам с мъртвец, а не че полагам усилия да го съживя; така се чувствах и последните няколко пъти, когато двамата със Стивън правихме секс преди развода. Очевидно и тогава не бях в състояние да спася каквото и да било.

В литературата нещата винаги се свеждаха до завесата за баня. Някое способно ченге преравяше из основи местопрестъплението в търсене на улики и незабавно забелязваше крещящата липса на завесата за баня, понеже хората използват завеси за баня – те се нуждаят от тях. И ако си въвлечен в разследване на убийство и не разполагаш със завеса за баня, можеш да позвъниш на 911 и сам да си щракнеш белезниците.

По тази причина увивах тялото на Харис Миклър в най-красивите ми копринени покривки за маса.

Те бяха сватбен подарък от пралеля ми Флорънс отпреди осем години, когато се омъжих за Стивън, и така и не ги бях ползвала. Половин година по-рано продадох мебелите от трапезарията по интернет, за да си платя вноската за буса, и затова почти не се съмнявах, че ако някое способно ченге наистина дойде да претърси дома ми, изобщо няма да забележи липсата им.